„ЕСЕНТА” („ОСЕНЬ”)
Иван Дочев Христов (1925-2014 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Марина Кабанова
Иван Дочев
ЕСЕНТА
Пристъпва тихо есента –
Славейковата мрачна есен.
Не можем да я срещнем пак
„с най-мила на сърцето песен”.
Че съхнат сочните треви,
тъй рано и така невесело.
И в наште стъпки не звъни
камбаната на нови песни.
О, тъй е тъжна есента,
когато няма път нагоре.
И сякаш цялата земя
за нас е вече дом затворен.
А само топъл благослов
към туй, което се не връща,
ще се превърне ли във нов
копнеж по бялата ни къща?
Иван Дочев
ОСЕНЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Марина Кабанова)
Тихо приблизилась осень,
Мрачная осень Славейкова,
Песня не слышится вовсе,
„Самая милая сердцу...”
Высохли сочные травы
Рано так и так невесело,
И не звенят звёздной ранью
Колокола новых песен.
О, как грустна эта осень,
Нет нам дороги обратной.
Стала Земля наша снова
Домом, закрытым внезапно.
Станет ли тёплое слово
Тою мечтой об ушедшем,
Что возвратить нам позволит
Нашу желанную встречу?